Books

СВЕТЛИНАТА НА ПОКЛОННИКА

More info
СВЕТЛИНАТА НА ПОКЛОННИКА More info

Снимка Даниел Гаглиардо

Даниел Гаглиардо е основател и жител на Центъра за Планетарна Служба Уксим – Сиера дел Сиело /Небесната Планина/, разположен във Вале де Еркс /Долината на Еркс/. Неговият труд се явява продължение на субективната космичност на междуземния център, който действа там. Посещенията му в различни страни и континенти позволяват на тези, които са възприемчиви, да се доближат до основите на ново духовно познание.
Също така, поклонници от различни места пребивават в духовния център, ръководен от този инструктор, в търсене на истински еволюционен групов експеримент.
Даниел Гаглиардо е част от енергетично течение, което подпомага настоящия преход на Земята, с поглед към космическото интегриране на човечеството на повърхността. Като помощник на Инструкционната Йерархия, неговият книжен труд и записите на разговорите му стимулират пробуждането на ново съзнание.


* * *
„Светлината на поклонника” е своеобразен сборник, който съдържа четири отделни, тематично направени, тетрадки с наименования „Отдаването”, „Изпитанията”, „Закон за пречистването” и „Закон за службата”. Те съдържат отговорите на въпроси по темите, зададени по време на срещи с Гаглиардо.
Сборникът „Светлината по Поклонника“ е енергетична цялост; насърчение и стимул за трансформация на човешкото същество; търсене на инструмента, който то ще приложи, за да разшири и издигне нивото на своето съзнание. Читателите ще открият в него стимули и фундаментални указания за сегашния човешки и земен етап.
Преди да затворим нашето кармично учене, трябва да конретизираме израза на службата, която ни е предложена, според нашите еволюционни възможности и космическата съдба, към която трябва да мигрираме. Правилният отговор, както и верността, с която ще търсим да изразим Закона за службата, ще определи в рамките на човечеството, което съставляваме, условието за спасение и възможността то да бъде достигнато от индивидите.




Къде може да се сложи този текст /вътре в книгата или на корицата/, който да обозначи първа корица:

Снимка от Долината на Еркс - Даниел Гаглиардо, 11 октомври 2019 г.
Цена 20 лв

Info: uksimbulgaria.org.ar

1. Какво е „отдаване“?
Това е да предоставим съзнанието си за безусловен инструмент на Уникалния. Да предоставим есенция, живот и съзнание като легитимно завръщане в
Уникалния Живот. Отдаването е достигане на състояние на възприемчивост, така че онова, което е във висшите нива на съществуването, да може да се изрази в
полето на егото и на личността. Разбира се, като възможност за синхронизиране на волята долу с волята
горе, способна да предложи актуализиран архетип
според еволюционните изисквания на човечеството и
на планетата във всеки цикъл и етап.
Най-висшият израз на отдаването е непоставянето на пречки пред изразяването и прилива на нашите
вътрешни енергии към психофизическите нива. По
такъв начин енергиите да оперират чрез потока на супраменталния живот във външното поле, на което се
изразяваме, след като сме инкарнирани.
Така състоянието на отдаване ни помага да поддържаме даряването на Висшето. Нека да бъде разбрано като – собствената душа; нашето монадическо
съзнание; Йерархията или дълбокото даряване на
Уникалния, според етапа, който трябва да протече и
достигнатото ниво на съзнание.
Отдаването е това, което ни превръща в мостове.
Което, придобивайки по-фино състояние, ни позволява да сме част от веригата, която може да съедини
двата бряга на потока на инструкцията.
10
2. Какво трябва да бъде отдадено?
Като същество трябва да отдам всичко, което съм,
в състояние на живот и на съзнание. Когато настъпи
етапът, в който тази опитност трябва да се упражни,
ако не се посветим на осъществяването ѝ, можем да
почувстваме дълбоко задушаване. Неотложността да
отдам това, което съм, на истинския му получател. На
моето вътрешно същество; на Отеца; на Уникалния; на
Непроменящия се. Да потърся как да прегърна собствената си вътрешна есенция, където висшата воля изразява своето всеприсъствие над ограниченията на
нивата на личността. От тук нататък, разрешаването
на определени въпроси, които са част от нашето ежедневно обучение, ще придобие непознато качество.
Ще разберем, че за нищо не служи да отдадем нашите
проблеми на Уникалния, ако това не е вписано в цялостното даряване на нашия живот и съзнание към
него. Не мога да отдам нищо от случващото ми се на
друго нещо или някому. Само като съм отдал съдържимото, мога да отдам съдържанието. Нашите животи съдържат и експериментират различни аспекти
на Космическия закон. Ние сме континентът, в който
разновидни сили и енергии се комбинират, генерирайки условията, изисквани от нашите еволюционни необходимости и тези на универсалния планетарен свят.
Отдаденото съдържимо сякаш е граал, може да бъде
запълнено от Закона, съгласно установената космическа връзка.
Да достигнем това състояние на даряване и последващо отдаване, означава да станем част от мал-
11
цинството, което внедрява синтеза на една истинска
практическа спиритуалност чрез дейността си. Поддържайки към Висшето онова, което му принадлежи.
Нашият произход е свещен. Свещеното, божественото, вътрешното – онова, което е наляло енергиите,
които ни съставят, в материята. Имаме еволюционната задача да отдадем всичко, което е налято в материалния свят, като живот и съзнание, като го подредим и
добавим към неговото архетипно кръгово движение.
Отдавайки това, което сме, на висшия ред, ще разрешим нашата връзка със земния преход и Закона на завръщането.
Едно същество, с невъзможност да отдаде на висшето онова, което е, в тези планове няма да може да
разреши връщането на своята есенция-съзнание, нито
освобождаването на своята светлина в следването на
пътя.
Нашият живот, с цялостното му съдържание и
възможности, трябва да бъде отдаден. Не само травмите, страховете, безпокойствата, амбициите, съмненията, желанията, слабостите. Трябва да отдадем
цялото наше съществуване на вътрешния процес, на
вътрешната конюнктура, на космическата воля. Трябва да отдадем, като спомагаме Законът да се изпълни,
изковавайки по пътя към синтеза нашата истинска
идентичност.
Отдаването трябва да се поддържа във всяка ситуация. Ако сме загубили хармонията, равновесието, на първо място трябва да потърсим да се равним
с нашето вътрешно съзнание. Ако това временно не
е достатъчно, има същества, тренирани вътрешно и
кармично да се намесят чрез подготовката в живота
на други индивиди, чиято способност за овладяване
12
на психиката е колеблива или временно е блокирана.
По този начин, ако е необходимо, трябва да се отворим към едно психиатрично или психическо придружаване, без да спрем, успоредно с терапевтичното
действие, да бъдем отдадени на Висшата Воля, която
ръководи всичко.
Отиваме в кабинета на психолог и в същото време
отдаваме живот и съзнание на висшето. Целият контекст на моя живот, целият контекст на моето съзнание. Живот и съзнание, които предоставям, отдавам.
Щом не съм способен да отдам моя живот на висшето,
в чиито и други ръце да се оставя, защото това ми се
струва по-добре, само ще продължа на утвърждавам
моята връзка с външния аспект на живота. Прогресът
ми ще бъде ограничен, в много случаи няма да е ефективен, винаги ще подлежи на отстъпление.
Трябва да имаме способността да използваме
всички и всеки един инструмент, които животът предоставя. Може да се потърси помощта на трансперсонален терапевт – някой, който вече работи психологически с откритост към вътрешния живот. Трябва да
бъде човек със специфични способности, който, докато работи с пациента, поддържа собственото съзнание
насочено към среща с Висшата Воля. Независимо от
това, всяка терапия и терапевт са преходни елементи,
присъщи са на пречиствателния кармичен етап, който
нашият процес на постепенно освобождаване е наложил под Закона за необходимостта.
Трябва да си зададем въпроса: за какво се отдава
едно същество? Дали, за да засили още повече удовлетворението от собствени или егоистични цели?
Дали, за да продължи низшата воля да налага своето
търсене на задоволство в контекста на изкривени ма-
13
щаби на стойности и приоритети? Едно същество навлиза в своето отдаване, когато започне да различава
(усещайки някаква степен на хармония) незнанието,
в което се намира. Това усещане действа в него като
прозрение за освобождението, което ще преживее в
по-напреднали етапи на своето поклонничество.
Който се отдава, трябва да се е уверил, че не знае
нищо и че тайната се състои в това да позволи на
Енергията, която може всичко, знае всичко и присъства във всичко, да го превърне в инструмент на своя
Закон. По този начин, началото на отдаването е да се
склониш пред тази действителност; приемайки със
смиреност, че сме обхванати и водени от Уникалния
и висш Живот. Но докато не станем възприемчиви
за неговото влияние, нищо от онова, което търсим да
конкретизираме, няма да бъде следствие и проекция
на космическата действителност.
Докато егото – реинкарнираща енергия, изляла се
чрез душата и чрез състоянията на личността, продължава да е възприемчива към игрите на сили от материалното поле, няма да има отдаване. След определени етапи, Егото трябва да отдаде всичко, отнасящо
се до материалния свят, в който преминава неговото
обучение, неговият процес на пространствено разбиране. Да се научи как да поддържа вниманието си към
енергията на душата; отворено към това влияние и откриващо как да разшири благотворните стимули.>

Back

Other Books

More info